Отиващата си 2008-а безспорно не остави феновете на футбола у нас да скучаят. Както и да го погледнем обаче годината си принадлежеше на ЦСКА и Александър Томов. Вечният враг се опита да се намеси в битката, но отстъпи по точки, ако трябва да използваме терминологията на бокса.

До средата на годината всичко вървеше по ноти за „армейците”. Воден от Стойчо Младенов, рекордьорът по титли у нас сложи трофей № 31 във витрината си. Отличието бе още по-сладко за феновете на червените, защото Левски остана на убийствените 16 точки от върха. Последваха грандиозни тържества за 60-годишнината на клуба. Песни, танци-манци. От всичко по-много. А президентът на „червените” Александър Томов едва ли не течеше от чешмите или се показваше от хладилниците на българския гражданин. Но! Много хубаво, не е на хубаво. Явно Сашо „Стоте прякора” Томов бе забравил за тази поговорка и последва звучният шамар. ЦСКА няма да играе в Европа, заради проблеми с лиценза, а Левски заема мястото на шампиона в Шампионската лига. От това по-голям удар за Дучето и компания нямаше как да има. Добрият Вълк Лупи бе замерян с бутилки, спря да ходи на мачовете на своя тим и само обясняваше как „синята мафия” е виновна за всичко. Някак си между другото, тимът вече воден от Димитър Пенев прибави още един трофей във витрината си – Суперкупата след победа над Литекс. В края на годината стана ясно, че дните на Томов в Борисовата градина са преброени, а индийците ще бъдат заменени с араби. Въпреки всички катаклизми, въпреки, че смени почти един цял отбор барабар с треньора, армейците завършват годината втори само на точка от първия – Левски.

Сега за „сините”. Годината за Левски ще се запомни с края на ерата „Стоилов – Сираков”. Ера, извела тима от „Герена” на съвсем ново за българския футбол ниво на организация. Слабото представяне на левскарите в първенството принуди Тодор Батков да покаже на Мъри вратата. На негово място акостира ексцентрикът Вили Вуцов. Той пък се оказа „Господин за един ден” и след по-малко от 10 мача си тръгна през задния ход на „Герена”. Джуниър имаше възможност и шанс само за няколко срещи да вкара „сините” в Шампионската лига, но падна още в първия мач от БАТЕ Борисов и бе заменен от Емил Велев. Въпреки трудния старт на Кокала, основно в Европа свързан с отпадането на Левски от беларусите и от Жилина, постепенно Левски влезе в ритъм и завършва годината като първи в класирането. Иначе двата ни гранда, отново нагледно показаха, че са като скачени съдове. Когато едните плачат, другите се смеят и обратно. През лятото „сините” фенове търсиха лиценза на „армейците” и искаха да вдигат паметници на Сашо Томов, а в ранната есен „червените” се успокояваха с лафове от сорта на:
- „Как си БАТЕ?”
- „Ох, нещо ме ужили!”

Купата на България остана за Литекс. Ловчанлии направиха силен пролетен полусезон водени от Генерал Йешич, като от три гостувания в столицата само ЦСКА не загуби от „оранжевите”. Под ножа паднаха Левски и Локо Сф. Отново в столицата ловчанлии удариха Черно море във финал на втория по стойност роден трофей с 1:0. Въпреки това сръбският спец си тръгна от Ловеч, а Гриша Ганчев изпълни една своя мечта – взе за наставник Станимир Стоилов. И въпреки беззъбото представяне на Литекс срещу Левски, Локомотив и ЦСКА в София тази есен, „оранжевите” ще зимуват на трето място – нещо което не са правили от 6 години.

Иначе тази година българският футбол отново слезе едно стъпало надолу в развитието си. Това се доказа отново в евротурнирите където тимове като БАТЕ Борисов от Беларус, Жилина от Словакия и Борац Чачак от Сърбия се оказаха непреодолима преграда за Левски и Локомотив София. Битката на Литекс с Астън Вила бе само 45 минути в Ловеч, което показа каква огромна е разликата в класите между „футболните държави” и България. И, че вместо да ги гоним тях, трябва да се равняваме по белоруси и словаци. И да ни е страх от „чобански” отбори, които преди биехме без да се замисляме.

Евробоецът” ни тази година бе варненският Черно море, който изигра цели шест мача в Купата на УЕФА. След лесното препятствие от Андора, тимът на Кольо Спасов отстрани фаворизирания израелски Макаби Нетаня, воден от немската легенда Лотар Матеус. „Моряците” бяха на крачка от подвиг срещу Щутгарт, но отново разликата в класите си каза думата. Така за поредна година няма да имаме отбор в Европа след Нова година.

За сметка на това, първенството ни е едно от най-интересните в последните няколко години. Първият Левски води само с точка пред ЦСКА, а Литекс и Черно море са на разлика, която им дава надежди да поглеждат към титлата. Още повече, че двата ни гранда гостуват в Ловеч и в морската ни столица. За съспенса в родната ни А група основна вина има спадналото качество на футбола у нас. Вместо по-слабите тимове да догонят грандовете, стана точно обратното: големите паднаха до нивото на малките. Тази есен у нас се наблюдава и още една интересна тенденция – футболисти, които са в края на футболната си кариера правят истински фурор – Гонзо в Левски, Електричката плюс Манчев в ЦСКА, Кривия и Милен Петков в Черно море. За да не изостава от тази тенденция Литекс побърза да си осигури Радостин Кишишев. Дали всичко това ще се превърне в закономерност или ще бъде някакъв проблясък ще разберем през пролетта. Тогава ще стане ясен и новият носител на Купата. Фаворитите са си същите – Левски, ЦСКА и Литекс.

Безспорно в годината, която изпращаме, очаквахме много, но пък почти не получихме нищо свързано с някакво качествено развитие на играта у нас. Иначе сеир дал Господ. Но както се казва: като няма риба и ракът е риба. Важното е купон да става. Дано догодина вместо да търсим лицензи и да се возим на трактори, да обсъждаме съперниците ни в Европа след Нова година.